В гърлото ми буря вилнее,
а думите ми сякаш са от скреж...
Така, да ги чуеш отново желая...
Да съм повече от "просто копнеж"...
Отварям уста и политат снежинки,
шепнещи, колко много значиш за мен...
Но преди да стигнат до теб са вече прашинки,
ледени сълзи, капещи на пода студен...
А така ми се иска поне веднъж да ме чуеш...
Снежната буря в мен да разбереш...
Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш...
Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up