В гърлото ми буря вилнее,
а думите ми сякаш са от скреж...
Така, да ги чуеш отново желая...
Да съм повече от "просто копнеж"...
Отварям уста и политат снежинки,
шепнещи, колко много значиш за мен...
Но преди да стигнат до теб са вече прашинки,
ледени сълзи, капещи на пода студен...
А така ми се иска поне веднъж да ме чуеш...
Снежната буря в мен да разбереш...
Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш...
Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш... ...