Не вярвам на очите ти красиви,
на думите, кънтящи във нощта.
Не вярвам на ръцете ти игриви,
на порива-жарава във кръвта.
Отиде си наивната ми младост,
изгуби се детинският ми смях,
във ъгъла е земната ми радост,
прокудена от нечий мъжки грях.
Пълзи по тялото ми празнотата,
като студена, ледена мъгла,
опитвам се да разруша стената,
която съм издигнала сама. ...