Ледена кралица

Mar 14, 2005, 11:42 PM

Poetry

1331 0 3

Защо си толкова далече,
недосегаема във своя свят,
не ме допускаш, пазиш се?...
Нима и аз ще съм ти враг
и на любов ще съм обречен?...
Не казваш нищо, мразиш ме?

Мислите ти как да разчета,
частица своя да открия там
или може би огромен замък?...
Но пак се озовавам тъжен, сам.
Обичаш ли ме без да разбера?
И гасне мъничкият пламък...

Нима не можеш да почувстваш,
че мълчанието ти ме влудява?
Не ми споделяш и ужасно ме боли...
Защо мълчиш, какво ли означава?
И само допирът на твойте устни
прошепва ми: Обичам те. Прости!

14.03.2005 21:35 за Ели

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

margi (Маргаритка Харизанова)

2005-03-15T18:56:46+02:00

Колко хубаво"обречен на любов"!Ех тази любов ,всички сме обречени май...
ezko (Марто)

2005-03-15T14:26:37+02:00

дано да си права, 10х Фабиана
Fabiana (Галя Николова)

2005-03-15T13:37:51+02:00

Има и ледени принцове, далечни и недосегаеми, при теб има надежда, от теб зависи, дерзай!