Защо си толкова далече,
недосегаема във своя свят,
не ме допускаш, пазиш се?...
Нима и аз ще съм ти враг
и на любов ще съм обречен?...
Не казваш нищо, мразиш ме?
Мислите ти как да разчета,
частица своя да открия там
или може би огромен замък?...
Но пак се озовавам тъжен, сам.
Обичаш ли ме без да разбера?
И гасне мъничкият пламък...
Нима не можеш да почувстваш,
че мълчанието ти ме влудява?
Не ми споделяш и ужасно ме боли...
Защо мълчиш, какво ли означава?
И само допирът на твойте устни
прошепва ми: Обичам те. Прости!
14.03.2005 21:35 за Ели
© Марто Все права защищены