Затворен във стая те чакам,
докосва ме с пръсти мрака,
говоря си сам и се питам -
къде да те търся и скитам?
Сълзи от очите преливат,
самотата не спира да пита -
Къде си, защо ли се бавиш?
Кога ли ще се обадиш?
Замръзвам от мъка студена,
защото те няма до мене,
при мене е само тъгата,
която ми е стара позната... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up