Затворен във стая те чакам,
докосва ме с пръсти мрака,
говоря си сам и се питам -
къде да те търся и скитам?
Сълзи от очите преливат,
самотата не спира да пита -
Къде си, защо ли се бавиш?
Кога ли ще се обадиш?
Замръзвам от мъка студена,
защото те няма до мене,
при мене е само тъгата,
която ми е стара позната... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация