ledohod (Георги Христов)
8 47
Sep 24, 2014, 11:58 PM

Ледоход 

  Poetry » Phylosophy
838 0 5
Сияйна белота и грохот.
Огромна, горда планина от лед
пълзи на Времето по склона.
Клокочат неразгадани думи.
Колко стъпки без следи,
замръзнали въздишки,
изоставени илюзии и мечти,
събудени треперят за живот!
Пълзят без стон нагоре,
със скоростта на ледохода...
Фосилите поемат път.
Обратно, към Дъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Христов All rights reserved.

Random works