Sep 24, 2014, 11:58 PM

Ледоход 

  Poetry » Phylosophy
731 0 5

Сияйна белота и грохот.

Огромна, горда планина от лед

пълзи на Времето по склона.

Клокочат неразгадани думи.

 

Колко стъпки без следи,

замръзнали въздишки,

изоставени илюзии и мечти,

събудени треперят за живот!

 

Пълзят без стон нагоре,

със скоростта на ледохода...

Фосилите поемат път.

Обратно, към Дъгата.

© Георги Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??