ledohod (Георги Христов)
8 47
24.09.2014 г., 23:58 ч.

Ледоход 

  Поезия » Философска
732 0 5

Сияйна белота и грохот.

Огромна, горда планина от лед

пълзи на Времето по склона.

Клокочат неразгадани думи.

 

Колко стъпки без следи,

замръзнали въздишки,

изоставени илюзии и мечти,

събудени треперят за живот!

 

Пълзят без стон нагоре,

със скоростта на ледохода...

Фосилите поемат път.

Обратно, към Дъгата.

© Георги Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??