Забравена Поезията угасна,
не беше нужна в този свят метален.
Стопи се нежна, перлена, прекрасна,
изчезна като дим цигарен.
Но никой никъде не я оплака -
Роботите създават се без чувства...
Единствен се усмихна Мракът
приел във себе си поредното изкуство.
*****
Далеч от тук, в вселена чужда,
едно създание дори и без сърце,
почувства него и изпита нужда ...