mislitel (Георги Каменов)
1137 11109
16 окт. 2020 г., 10:06

Легенда за Поезията 

  Поэзия » Другая
235 1 4
 

Забравена Поезията угасна,
не беше нужна в този свят метален.
Стопи се нежна, перлена, прекрасна,
изчезна като дим цигарен.

Но никой никъде не я оплака -
Роботите създават се без чувства...
Единствен се усмихна Мракът
приел във себе си поредното изкуство.
*****
Далеч от тук, в вселена чужда,
едно създание дори и без сърце,
почувства него и изпита нужда
да пише... а пък нямаше ръце...

Тогава спря и без очи проля сълзи,
но те не се стопиха във безгласен вик,
а стана чудо... съществото без очи
със сълзите си... написа стих...
*****
И днес легендата се носи,
като вятър на галактиката из всемира,
и рими сътворява със крачета боси,
които всяка звезда рецитира,
защото ясно е - Поезията не умира!

06.10.2018.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за положителната оценка, Наташа.
  • Хубаво е Георги! Поздравления!
  • Момичета, точно това е посланието във финала 😊
    Благодаря ви от, ❤️
  • Никога няма да угасне! Колкото повече светът се овеществява и технологизира, толкова повече емоционално човешката душа огладнява, а поезията е една от нейните храни.
Предложения
: ??:??