Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна.
Към яките стволове поглед той вдигна.
За темели ще станат – отдалач си личеше.
И брадва извади. А планината бучеше.
Доволно и гордо ръцете потри
и на сигурно място той брадвата скри.
И полегна, че вече бе късно станало –
слънчова майка бе постеля стъкнала. ...