VesiP (Веселка Пенова)
84 1803
14 окт. 2009 г., 10:29

Легенда за тримата братя 

  Поэзия
902 0 12

Три ясена стари на хълма стояха,

щом буря захване – за ръце се държаха.

Всяка глътка вода на три се делеше,

по пладне овчарят под сянката спеше.

 

Пътник далечен отнейде пристигна.

Към яките стволове поглед той вдигна.

За темели ще станат – отдалач си личеше.

И брадва извади. А планината бучеше.

 

Доволно и гордо ръцете потри

и на сигурно място той брадвата скри.

И полегна, че вече бе късно станало –

слънчова майка бе постеля стъкнала.

 

В най-тъмния час дойдоха крадците –

отколе имане на хълма било скрито.

Но никой не смеел да посегне до днес

на ясен, без да загуби живот, а и чест.

 

Копаха крадците на хълма висок,

а после главатарят им – зъл и жесток –

рече така: ” Жертва един от нас ще дадеме,

да не плащаме данък всички след време”.

 

Изгря месечинката – любопитна и бледа –

земите си, родните, тя да огледа.

И плисна светлината й право в очите

на нашия странник и на крадците.

 

 

И взеха душата му без много бавене,

че беше по-лесен чуждият живот за даване.

На пътника тялото дълбоко зариха,

а на сутринта без следа в гората се скриха.


...........................................................

 

 

И стана година, а на хълма висок

извор изби – студен и дълбок.

И фиданки зелени поникнаха три.

И с благодарност пътник от извора пи.

 

 

 

© Веселка Пенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??