В мисли дълбоки потънал,
Зевс просто мълчеше,
в реалността не се бе върнал,
след секунда вече спеше.
Той сънува странен сън,
че бе човек обикновен
и от царството си бе вън,
в него нямаше божествен ген.
Какво да се прави, тръгна по пътя каменист,
огледа се наоколо - каква красота!
Да го заведе долу синът му беше напорист,
"Но нямах време", Зевс се оправда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up