В мисли дълбоки потънал,
Зевс просто мълчеше,
в реалността не се бе върнал,
след секунда вече спеше.
Той сънува странен сън,
че бе човек обикновен
и от царството си бе вън,
в него нямаше божествен ген.
Какво да се прави, тръгна по пътя каменист,
огледа се наоколо - каква красота!
Да го заведе долу синът му беше напорист,
"Но нямах време", Зевс се оправда. ...