Сбогом илюзии.
Младостта
отминава.
Няма ги
старите дънки,
но има го
празния джоб.
Бягат китарите,
звънки,
белите струни
в косите блестят.
Няма романтика,
вятър.
Вече усещаме
само студа.
Няма звън
на чаши,
пием, за да избягаме
от света.
Сбогом илюзии.
Младостта отминава,
с бясна скорост,
еднопосочно, отвъд...
Всъщност,
сигурно търсейки огъня, май
мнооого дълго се заседях.
Работа, семейство, кухня...
ей, наистина остарях.
Лека нощ, Катерина.
И утре е Ден.
Тъжният вятър ще отмине...
Лека нощ,
Катерина.
*
Добър ден,
Катерина.
Дали е добър?
Вече много време отмина,
а какво,
Катерина -
няма нищо,
освен
лека нощ, и (може би)
и утре е ден.
1997 г., Сандански, малък панелен апартамент
© Катя Пачова All rights reserved.
Поздрави!