Jun 25, 2012, 1:27 PM

Лекувай ме със устни до зори 

  Poetry » Love
1379 0 19

 

Не вярвах аз в любовната магия,

ала в очите ти потънах цял,

усетих... сякаш  времето  ме пие

със сладкия  ти  дъх на портокал.

 

Не вярвах, че  от нежност зейват рани -

гръдта сама  прорязва се с копнеж,

и бият чувствата  мечти-камбани,

отляти  в  ожадняла  мъжка пещ.

 

Не вярвах, че пречистваш грях със длани

и  хвърляш  на жарава всеки миг,

а  страстите  -  безмилостни капани,

залагаш в неродения ми стих...

 

Не вярвах, че съм луд по теб, отричах,

че смях звънлив ще ме обезуми -

сега съм болен от любов, момиче,

лекувай ме със устни  до зори.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??