Jun 25, 2012, 1:27 PM

Лекувай ме със устни до зори 

  Poetry » Love
1423 0 19
Не вярвах аз в любовната магия,
ала в очите ти потънах цял,
усетих... сякаш времето ме пие
със сладкия ти дъх на портокал.
Не вярвах, че от нежност зейват рани -
гръдта сама прорязва се с копнеж,
и бият чувствата мечти-камбани,
отляти в ожадняла мъжка пещ.
Не вярвах, че пречистваш грях със длани
и хвърляш на жарава всеки миг,
а страстите - безмилостни капани,
залагаш в неродения ми стих... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??