Не вярвах аз в любовната магия,
ала в очите ти потънах цял,
усетих... сякаш времето ме пие
със сладкия ти дъх на портокал.
Не вярвах, че от нежност зейват рани -
гръдта сама прорязва се с копнеж,
и бият чувствата мечти-камбани,
отляти в ожадняла мъжка пещ.
Не вярвах, че пречистваш грях със длани
и хвърляш на жарава всеки миг,
а страстите - безмилостни капани,
залагаш в неродения ми стих... ...