Мръсните улици със сенките сиви,
празните хора, кучетата диви.
Небето е черно, силен дъжд ме вали,
мразя го още, измива моите сълзи.
Някаква луда, усмихва се сама,
поглеждам надолу и с бърза крачка вървя.
Свива ми се стомаха, като чувам зад мен смеха,
макар да не чувам, знам, че е за мен тази гадна шега.
Забързвам крачка, спъвам се, падам в калта,
предлагат ми помощ, но бързо ставам сама.
Засрамена, казвам бързо благодаря,
покуцвам леко, но почвам да тичам, вместо да вървя. ...