От дълбините на своите сънища
посвещавам ти следния ред.
Страстта ти отново поглъща ме.
Гърдите сковава ми в лед.
Лешояд мене нощем прегръща
и душата ми с нокти дере!
Само във плът ме отново превръща,
и не хае, че в пазвата нося златно яйце.
Оставам сама да се лутам.
Стъпвам по тръни от живия плет.
Кървя от нозете и сякаш вече съм мърша,
Лешояде, ти закръжаваш отново над мен! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up