От дълбините на своите сънища
посвещавам ти следния ред.
Страстта ти отново поглъща ме.
Гърдите сковава ми в лед.
Лешояд мене нощем прегръща
и душата ми с нокти дере!
Само във плът ме отново превръща,
и не хае, че в пазвата нося златно яйце.
Оставам сама да се лутам.
Стъпвам по тръни от живия плет.
Кървя от нозете и сякаш вече съм мърша,
Лешояде, ти закръжаваш отново над мен! ...