Jul 19, 2012, 1:40 PM

Летен цинизъм 

  Poetry
574 0 3
Детската усмивка върху пясъка блещука.
Послушай слънчевата свобода в простора.
Черупките от миди са безгласен спомен.
За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.
Всяко лято има черни краски.
Морската вода е пресолила страстите.
Честичко потъвам на дълбоко, в бездната.
За да си общувам с водораслите.
,,Да благодарим на Новия световен ред за чайките!
И на бог Нептун – за тероризма!’’
Може и да е обратното, но някак
пак ще им простим: нали е криза... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??