Летен цинизъм

19 июл. 2012 г., 13:40

Поэзия

527 0 3

Детската усмивка върху пясъка блещука.

Послушай слънчевата свобода в простора.

Черупките от миди са безгласен спомен.

За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.

Всяко лято има черни краски.

Морската вода е пресолила страстите.

Честичко потъвам на дълбоко, в бездната.

За да си общувам с водораслите.

,,Да благодарим на Новия световен ред за чайките!

И на бог Нептун – за тероризма!’’

Може и да е обратното, но някак

пак ще им простим: нали е криза...

Лято е – и по света умират хора.

Нови раждат се, за да умрат отново.

Изгревите ни обгръщат в морска пяна.

А по залез ни оплакват из основи...

Дишам леко, мисля си и някак се променям.

Пред смъртта на скъп приятел всичко е подробност.

Телом сме туристи тук; и сме за малко.

Но животът не е дар, а отговорност.

Hunterszone (Константин Дренски)

2012-07-21T22:49:50+03:00

Благодаря за коментарите!
rajsun (Райчо Русев)

2012-07-19T13:45:23+03:00

"Лятото е мъничък живот..."
mimamina (Мина Конарова)

2012-07-19T13:44:45+03:00

Телом сме туристи тук;и сме за малко.
Но животът не е дар, а отговорност!
Прекрасно казано!
Поздравления!