Nov 21, 2010, 9:41 PM

Летя 

  Poetry » Landscape
522 0 2

ЛЕТЯ


 

Вървя  в  пътеката  щастлива,

вихрушки  носят  ме - летя.

От  трепета  на  твоята  усмивка

празнува  моята  душа.

 

Долита  от  далечния  простор

на  морска  арфа  влюбената  песен.

В  душата  ми  живее  младостта,

усмивката  е  моята  зора.

 

Случайности  сред  този  кръговрат

шумно  правят  -  свят.

Утехата  сънливо  ми  нашепва

- обичам  те. Не  си  сама.

 

И  вятърът, и  Времето  незнайно

с  мен  будуват  във  нощта.

Слънцето, звездите  и  Луната  бледа

празнично  гостуват  у  дома.

 

Отново  във  пътеката  политам,

окичена  с  добрите  си  мечти

и  пак  щастлива  съм  - обичам,

над  океаните  летя!

 



 


 

 

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??