Летя

21 нояб. 2010 г., 21:41

Поэзия » Пейзажная

523 0 2

ЛЕТЯ

Вървя в пътеката щастлива,

вихрушки носят ме - летя.

От трепета на твоята усмивка

празнува моята душа.

Долита от далечния простор

на морска арфа влюбената песен.

В душата ми живее младостта,

усмивката е моята зора.

Случайности сред този кръговрат

шумно правят - свят.

Утехата сънливо ми нашепва

- обичам те. Не си сама.

И вятърът, и Времето незнайно

с мен будуват във нощта.

Слънцето, звездите и Луната бледа

празнично гостуват у дома.

Отново във пътеката политам,

окичена с добрите си мечти

и пак щастлива съм - обичам,

над океаните летя!