Летя през времето
Пълзя по гънките на времето.
Издраскана от ръбчетата
на бодливите и сенчести стрелки.
Стрелки замрели и показващи,
че всичко спряло е...
Че няма вчера, утре, днес.
Просъсква призмата в очите ми.
Изгаря розите, а после всички цветове.
Напукват се от скука дните,
отчаяни, безмълвни с векове.
Червеното от раните изпивам.
Поръсени със болка - бяла сол.
Не са сълзи, а спомени.
Събирам сила и не викам.
Сега сърцето ми единствено крещи.
Разкъсвам тънките конци и здравите.
Съшили сферите, матрици, светове.
Започва да вали. Усещам го.
Летя през времето...
а май съм без криле...
© Ол All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лети, и не спирай!
-
Поздравление за чудесния стих!
Летиш без криле! Можеш го! -
...достигане на бленувано от всички технически умове на историята... летене без криле! И се оплакваш?
-
Благодаря ви, приятели!
Напоследък нямам много време да ви чета и коментирам, но от другата седмица ще наваксвам с пропуснатото.
Радвам се, че не ме забравяте!
-
Браво за стиха!!!
Крилете са ти там, разпери ги! -
Да! Прекрасно предаваш емоцията.
-
Стрелките препускат,
притиска ни времето,
пропуснати мигове,
лелеят мечти,
само сълзите,
отмерващи болката,
не бързат,
а стичат се бавно,
уви!!! -
Много си добра, Мими! Чудесно е!
-
Браво! Летиш!
-
С криле си...
Поздрави за прекрасния стих! -
Не падай под сянката на тези стрелки..бъди отвъд,там където чувството летеж е вечно!!!
-
Хареса ми!
-
Крилата ти са толкова красиви, но време е било да кацнеш. В противен случай, рискувахме да останем без удоволствието да те чуем.
-
Силна си!
А крилете ти...винаги си ги имала!
Много харесах! -
Летиш!Ми-м-и-и-и!
-
Хубаво!
-
харесах. много силно!
-
И светиш!
-
!*
-
Лети!Родена си за това.Поздрав и от мен.
-
С криле си. И то какви! Мими!
-
велико е... много ми харесва
-
много, Мимс! много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
