Пълзя по гънките на времето.
Издраскана от ръбчетата
на бодливите и сенчести стрелки.
Стрелки замрели и показващи,
че всичко спряло е...
Че няма вчера, утре, днес.
Просъсква призмата в очите ми.
Изгаря розите, а после всички цветове.
Напукват се от скука дните,
отчаяни, безмълвни с векове.
Червеното от раните изпивам.
Поръсени със болка - бяла сол. ...