Neon (Ол)
101 1435
6 окт. 2009 г., 16:32

Летя през времето 

  Поэзия
737 0 23

 

 

 

Пълзя по гънките на времето.
Издраскана от ръбчетата
на бодливите и сенчести стрелки.
Стрелки замрели и показващи,
че всичко спряло е...
Че няма вчера, утре, днес.
Просъсква призмата в очите ми.
Изгаря розите, а после всички цветове.
Напукват се от скука дните,
отчаяни, безмълвни с векове.

Червеното от раните изпивам.
Поръсени със болка - бяла сол.
Не са сълзи, а спомени.
Събирам сила и не викам.
Сега сърцето ми единствено крещи.
Разкъсвам тънките конци и здравите.
Съшили сферите, матрици, светове.
Започва да вали. Усещам го.
Летя през времето...
а май съм без криле...


 

 

© Ол Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??