Apr 16, 2011, 9:55 PM

Левитация 

  Poetry » Other
965 0 15

Не се научих да броя до десет,

преди да литна като вихър,

броях до две, на три – политах

и стигах винаги до синьото небе.

 

Не се научих да мълча, открито

споделях болки и мечти,

на глас се смях и тайно плаках,

и кърпех с обич чуждите души.

 

Дори не се научих как се каца,

с прекършени от бурите криле –

стремглаво падах на земята,

но мигом се изправях на нозе.

 

Но се научих да съм сита, когато

съдбата ме даряваше с трохи,

красиво ги подреждах във душата,

а тя политаше...

На три!... Към небесата!

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??