Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито
споделях болки и мечти,
на глас се смях и тайно плаках,
и кърпех с обич чуждите души.
Дори не се научих как се каца,
с прекършени от бурите криле –
стремглаво падах на земята,
но мигом се изправях на нозе. ...