Sep 24, 2008, 12:05 AM

Лице 

  Poetry » Other
830 0 12
Някой е зашил лицето ми накриво -
на едри бодове,
с дебел конец...
И всяка мимика
от болка го присвива,
устата ми прескача - болен скакалец.

Усмивката и тя -
озъбена гримаса,
челото в белези,
и в бод до бод -
не смея да се смея - ще се спраска,
и без лице ще ходя
доживот.

Човъркам нервно с козметична ножичка,
и режа търпеливо
шев след шев...
Остават грозни дупчици,
но може би
така ще имам истинското си лице.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??