24 sept 2008, 0:05

Лице 

  Poesía » Otra
831 0 12
Някой е зашил лицето ми накриво -
на едри бодове,
с дебел конец...
И всяка мимика
от болка го присвива,
устата ми прескача - болен скакалец.

Усмивката и тя -
озъбена гримаса,
челото в белези,
и в бод до бод -
не смея да се смея - ще се спраска,
и без лице ще ходя
доживот.

Човъркам нервно с козметична ножичка,
и режа търпеливо
шев след шев...
Остават грозни дупчици,
но може би
така ще имам истинското си лице.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??