В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено
и търсиш камина за миг топлина.
Разбираш, че всичко с години градено
отлита към бездна на бурна река.
Разбираш, наивност била е безспорно
човешката вяра, жадувала чест
и бягство от пристан на време отпорно,
което очаква възкръснала вест. ...