Когато гаснеше на житото свещта,
с грижовната ръка, луната в бяло
измиваше нощта.
Замлъкна пъдпъдъченото кречетало.
забравиха си репликите жабите
щурците нямаха куплети
и само между дланите
най-чистата роса остана да ни свети.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up