Aug 8, 2005, 1:32 AM

Лиготия1 

  Poetry
879 0 4
Когато гаснеше на житото свещта,
с грижовната ръка, луната в бяло
измиваше нощта.
Замлъкна пъдпъдъченото кречетало.
забравиха си репликите жабите
щурците нямаха куплети
и само между дланите
най-чистата роса остана да ни свети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Random works
: ??:??