8 ago 2005, 1:32

Лиготия1 

  Poesía
823 0 4
Когато гаснеше на житото свещта,
с грижовната ръка, луната в бяло
измиваше нощта.
Замлъкна пъдпъдъченото кречетало.
забравиха си репликите жабите
щурците нямаха куплети
и само между дланите
най-чистата роса остана да ни свети.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!
  • Мисля,че това не заслужава за слаба оценка.Янче,може би не си усетила истинския допир на стихчето daik от мен 6-ца
  • много красиви реплики на едно място, бляскави словосъчетания, и може би ако всяко от тях беше от различно стихче....
    за мен е красиво, но без особена логика, съжалявам, много рядко даваам гадни коментари, държа си мнението за себе си, но ....
  • изключително!Много ми харесва
Propuestas
: ??:??