-

Лили беше тук...

(експромт)

Хукнал из боаза

на нощта напук,

вятърът ми каза:

Лили беше тук.

С явно безразличие

пак нощта мълчи...

-- Лили е момичето

в моите мечти.

Лили е навсякъде:

стъпките в снега

и ония, в пясъка

златен на брега...

Тя е и където

вият се орли,

но и над морето

паднат ли мъгли.

А с последни сили

гине ли моряк,

там му сочи Лили

вече фар и бряг...

Мостове прогнили,

буря ли не бе,

шансът беше: Лили

да ме преведе...

Към безкрая Лили

води ме със страст

и стихийни сили

нямат власт над нас.

И понеже Лили:

бряг е, но и фар--

бихме се спасили

и в циклон макáр...

В утрото се будим

с волни ветрове,

но за да се любим

търсим брегове...

Буря ли отмина,

ѝли махмурлук,

грейва месечина:

- Лили беше тук!...

... Мълния просветва –

гръм... Последва – друг...

... Вярна като клетва:

Лили пак е тук!...

Едно време в Атлантика; 22.05.2016.