-
Лили беше тук...
(експромт)
Хукнал из боаза
на нощта напук,
вятърът ми каза:
Лили беше тук.
С явно безразличие
пак нощта мълчи...
-- Лили е момичето
в моите мечти.
Лили е навсякъде:
стъпките в снега
и ония, в пясъка
златен на брега...
Тя е и където
вият се орли,
но и над морето
паднат ли мъгли.
А с последни сили
гине ли моряк,
там му сочи Лили
вече фар и бряг...
Мостове прогнили,
буря ли не бе,
шансът беше: Лили
да ме преведе...
Към безкрая Лили
води ме със страст
и стихийни сили
нямат власт над нас.
И понеже Лили:
бряг е, но и фар--
бихме се спасили
и в циклон макáр...
В утрото се будим
с волни ветрове,
но за да се любим
търсим брегове...
Буря ли отмина,
ѝли махмурлук,
грейва месечина:
- Лили беше тук!...
... Мълния просветва –
гръм... Последва – друг...
... Вярна като клетва:
Лили пак е тук!...
Едно време в Атлантика; 22.05.2016.
© Коста Качев Все права защищены