ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка,
спасителят чадърите прибра,
набръчка плажът жълтата си дрипа,
и лисна дъжд от хиляди ведра –
небето върху Варна се изсипа,
ченге с патрулка парка опищя,
напъхано в сигналното елече,
и сетне – връз алеята с цветя, ...