18.09.2024 г., 7:58 ч.

Линейка за издъхналото лято 

  Поезия
100 3 3

ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО

... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка,

 

спасителят чадърите прибра,

набръчка плажът жълтата си дрипа,

и лисна дъжд от хиляди ведра –

небето върху Варна се изсипа,


ченге с патрулка парка опищя,
напъхано в сигналното елече,
и сетне – връз алеята с цветя,
пред мен трупът на лятото се свлече,

клошаринът в казана за боклук
натика овехтелите му ризи,
и отлетяха птиците на юг,
навървили безкрайните си низи,

а аз седях под дрипавия дъжд
и тъпо гледах спешната линейка –
един, залутан в листопада, мъж,
дошъл, видял – и тихичко офейкал.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??