Растеше пред панелния ни блок
една липа. Не зная от кога
тя беше там, но ствола бе висок
до петия етаж. И днес с тъга
си спомням онзи чуден аромат
в прохладата на светли юнски нощи,
чирикащия, пеещ птичи свят
дори и днес дочувам сякаш още.
Но пречеше на някои съседи
липата там, че с корените стари
дървото причинявало повреди
на плочите отпред на тротоара. ...