Липата
Растеше пред панелния ни блок
една липа. Не зная от кога
тя беше там, но ствола бе висок
до петия етаж. И днес с тъга
си спомням онзи чуден аромат
в прохладата на светли юнски нощи,
чирикащия, пеещ птичи свят
дори и днес дочувам сякаш още.
Но пречеше на някои съседи
липата там, че с корените стари
дървото причинявало повреди
на плочите отпред на тротоара.
Широко разклонената корона
засенчваше лехите им с цветя,
а рой пчели сред цъфналите клони
ги караше сърдити да сумтят.
И в корена на старата липа
съсед изсипа течности токсични
в угода на безликата тълпа,
прикрил зад нея своята безличност.
Но коренът й бе дълбок и здрав.
Дори в земята, с нафта напоена,
стоеше стволът пак висок и прав,
и пак цъфтяха клоните зелени.
А после друг съсед посипа сол
във корените... Или друго нещо...
И скърши се до липовият ствол
изсъхнал клон със скърцане зловещо.
А след това съсед със съвест ясна
изпрати срещу болното дърво
сигнал във общината, че опасно
дървото е, че виждате, било
заплаха то за примерните хора
живеещи в квартала тих и мил.
И след това дойде и го събори
бригада със резачка марка "Stihl"
Сега пред блока черен пън стърчи
и сякаш с укор към небето сочи.
А спомен за дървото там личи
в разкъртените тротоарни плочи.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...!!!
-
Силно въздействащо и замислящо...
-
Разплака ме!
-
Толкова тъжно...
-
Браво!
-
Растенията също имат душа.
-
Трогателно!... Миналата година видях снимка на едно огромно иглолистно дърво в Несебър, цялото увито в черни найлони (с цел да изсъхне, разбира се), а в подножието му - заведение. Пишеше, че пречело, понеже падали иглички и гонели клиентите. Възмутително!!! Питах се, къде е общината в тези моменти? Ами че, дървото е било там с всичките си иглички и като са строили заведението!... Не знам какво е станало, но съм се сещала за това много пъти. Силно се надявам да са предотвратили премахването му!... Какви хора са това?!... По света от пустиня, оазис правят, а тук... нямам думи!!! Поздравления за силната творба, Весан!
-
Много хубав стих!
-
с Майстора
-
Има хора, на които все нещо им пречи. Сянката, птиците в него, падащите листа... И решават въпроса по сталински. Няма дърво – няма проблем. Ама после и тоя пън ще ги спъва.
Често давам стиховете ти за пример, когато стане дума за анжамбмани (и за прекаляването с тях ). Те са ти запазена марка. Аз съм им свикнал. Даже ми се струва, че си понамалил бройката и остротата им. Мисля си, ако е по-събрано, дали няма де по-добре. При три дузини и един катрен ще се смекчат строфичните анжамбмани и ще се отдели като епилог едно финално четристишие. По-четивно ще е и при мобилната версия. -
Здрасти, Ангеле!
Познаваме се отнякъде...
Хареса ми. И пъна зная... -
И плочите стърчат разкъртени и дървото унищожено! Има толкова други начини... да се загрижиш...Много хубав стих!
-
Ми к,во да кажа.... печурките, егоистите и тъпанарите не се сеят, те никнат сами.
-
Благодаря, че прочетохте и коментирахте, приятели!
-
Страхотно стихотворение!
Недоумявам защо трябва да се осакатяват живи и здрави дървета?! Човешката глупост и наглост край няма! -
Дървофоби! Ама те и с хората така правят.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
