Липсваш ми
Всяка сутрин в стаята плахо надничам.
Празна стая... празен стол... тишина.
Само спомена за теб, къса моето сърце.
Неволно аз те поздравявам, сякаш си говоря с теб.
Все още срещам те по коридора.
Стоиш си там, но твърде мълчалива.
Липсва ми твоя нежен глас.
Липсва ми твоята усмивка учтива.
На където и да се обърна,
всичко ми напомня за теб.
Виждам те във всеки ъгъл
и болка убива красотата на деня.
Липсва ми деня прекаран с теб.
Всичко е така както го остави ти.
Една сълза търкулва се сама.
Не спирам дните да броя.
Постоянно сякаш дъжд вали.
Сутрин на продзореца,
виждам твоите сълзи.
Дори си плача тихо с теб.
Как искам да върна времето назад.
И да чуя отново твоя глас.
Моля се за теб, и давам всичко.
Само за да мога, пак да те прегърна.
Но за съжаление така се получи
и нищо не мога да променя.
Ще те чакам нощем в съня си.
Ще те чакам сутрин на виртуално кафе.
Дори и постоянно да вали,
ще търся слънцето в твоите очи.
Дълбоко в моето сърце, завинаги оставаш ти.
Ще пазя спомена за теб, до края на дните си.
© С. П. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Изплакани думи! Почувствах болката и съпреживях.
Поздрави! -
Да живеем в спомена или споменът да живее с нас? Така и не мога да си отговоря на този въпрос. Твоето стихотворение, отново ми напомни за това...и за спомените ,с които живея и които копнея да възстановя, но няма как. Благодаря!
-
Толкова болка! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
