ДругатаАз (С. П.)
105 50
16.05.2018 г., 9:08 ч.

Липсваш ми 

  Поезия » Друга
469 0 4

 

Всяка сутрин в стаята плахо надничам.

Празна стая... празен стол... тишина.

Само спомена за теб, къса моето сърце.

Неволно  аз те поздравявам, сякаш си говоря с теб.

 

Все още срещам те по коридора.

Стоиш си там, но твърде мълчалива.

Липсва ми твоя нежен глас.

Липсва ми твоята усмивка учтива.

 

На където и да се обърна,

всичко ми напомня за теб.

Виждам те във всеки ъгъл

и болка убива красотата на деня.

 

Липсва ми деня прекаран с теб.

Всичко е така както го остави ти.

Една сълза търкулва се сама.

Не спирам  дните да броя.

 

Постоянно сякаш дъжд вали.

Сутрин на продзореца,

 виждам твоите сълзи.

Дори си плача тихо с теб.

 

Как искам да върна времето назад.

И да чуя отново твоя глас.

Моля се за теб, и давам всичко.

Само за да мога, пак да те прегърна.

 

Но за съжаление така се получи

и нищо не мога да променя.

Ще те чакам нощем в съня си.

Ще те чакам сутрин на виртуално кафе.

 

Дори и постоянно да вали,

ще търся слънцето в твоите очи.

Дълбоко в моето сърце, завинаги оставаш ти.

Ще пазя спомена за теб, до края на дните си.

© С. П. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Изплакани думи! Почувствах болката и съпреживях.
    Поздрави!
  • Да живеем в спомена или споменът да живее с нас? Така и не мога да си отговоря на този въпрос. Твоето стихотворение, отново ми напомни за това...и за спомените ,с които живея и които копнея да възстановя, но няма как. Благодаря!
  • Толкова болка! Поздрав!
Предложения
: ??:??