Обичах ,щом вали през нощта,
да стоя с часове под дъжда.
Но тогава до мен беше любовта
на моя живот единствена мечта.
А в разкаляния мокър сняг,
подхлъзвах се, но чувствах как
изчезва щом съм с тебе моя страх
и знаех, че опора си ми пак.
Липсват ми всички тези дни,
липсваш ми адски много ти.
Измъчват ме безброй красиви спомени
а умират безвъзвратно мойте мечти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up