Обичах ,щом вали през нощта,
да стоя с часове под дъжда.
Но тогава до мен беше любовта
на моя живот единствена мечта.
А в разкаляния мокър сняг,
подхлъзвах се, но чувствах как
изчезва щом съм с тебе моя страх
и знаех, че опора си ми пак.
Липсват ми всички тези дни,
липсваш ми адски много ти.
Измъчват ме безброй красиви спомени
а умират безвъзвратно мойте мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация