Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното,
година вече стана, как ти не си до мен,
и дните ми коварни са, дори безплодни,
а животът ми безвъзвратно променен.
И все се взирам, там във необятното,
да зърна образът ти нежен и вглъбен,
но ти ме гледаш от снимката захласнато,
защото беше безкрайно влюбен в мен. ...