Feb 13, 2013, 10:11 AM

Лишен 

  Poetry » Love
1185 1 13

Обичаш ме. А пак се двоумиш

дали ръка към мене да протегнеш.

Навярно и сега ще ме проспиш.

Навярно и на мен ще ми дотегне

от твоите нелепи страхове,

от твоята безпочвена боязън...

Ще счупя химикала си на две

и тъй ще те оставя - неразказан,

лишен от главно място в моя стих

(лишен от главно място във сърцето).

До вчера всичко лесно ти простих,

но днес ми идва в повече момчето,

което се превръща в егоист,

наместо в мъж със стойностен характер...

Ще скъсам и последния си лист

и няма да те помни никой! Барем

спася поне честта ти пред света,

честта ти и последната ти риза...

 

Страхливците пестят от любовта!

С такива на глава не се излиза.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??