Обичаш ме. А пак се двоумиш
дали ръка към мене да протегнеш.
Навярно и сега ще ме проспиш.
Навярно и на мен ще ми дотегне
от твоите нелепи страхове,
от твоята безпочвена боязън...
Ще счупя химикала си на две
и тъй ще те оставя - неразказан,
лишен от главно място в моя стих
(лишен от главно място във сърцето).
До вчера всичко лесно ти простих,
но днес ми идва в повече момчето, ...