На други мъже виках "татко",
от истински бях лишена.
Звучи толкова жалко,
но тази съдба ми бе отредена.
Думичката "татко" ме ужасява,
буди в мен обида и тъга.
Моята обич той не заслужава,
дори една моя сълза.
Изоставил ме е като дете,
мама сама да се грижи.
Без мъж, с дете на ръце,
своите рани да ближе.
Не се е върнал назад, веднъж,
да види своите поражения.
Не заслужава този мъж
моите и мамините опрощения.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Но силата на човешкия дух е не в това да следва болката, а да я остави в миналото. Не допускай липси от миналото, да те обсебват и да ти провалят настоящето и бъдещето. Общувай с повече хора.