19 нояб. 2009 г., 01:11

Лишена от баща 

  Поэзия » Другая
498 0 2

На други мъже виках "татко",
от истински бях лишена.
Звучи толкова жалко,
но тази съдба ми бе отредена.

 Думичката "татко" ме ужасява,
буди в мен обида и тъга.
Моята обич той не заслужава,
дори една моя сълза.

Изоставил ме е като дете,
мама сама да се грижи.
 Без мъж, с дете на ръце,
своите рани да ближе.

 Не се е върнал назад, веднъж,
да види своите поражения.
Не заслужава този мъж
 моите и мамините опрощения.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Никога и нищо няма да замени тази празнота...
    Но силата на човешкия дух е не в това да следва болката, а да я остави в миналото. Не допускай липси от миналото, да те обсебват и да ти провалят настоящето и бъдещето. Общувай с повече хора.
  • И аз като Валя.
    Съжалявам за несретата ви.
    Но, нищо не се знае! Мислете позитивно и със сигурност щастието ще
    ви се усмихне ей така
Предложения
: ??:??