Съдбата ми е вестоносец бял,
препуснал сам през слънчевите клади!
И сякаш тук и днес не съм живял...
а в приказка от сънни листопади!
Щом вихрите подгониха мечтите
отвъд предела на несбъднатото щастие,
останаха надеждите, които
очакват в ъгъла на спомените лятото...
А колко ли такива пъстролетия
ще ме зареждат още с мъдри думи?!
Било ли е, или навън е есенно -
листа от злато се превръщат в шума!